Какво е безценно в планината?

Ето какви са изводите от моя горчив опит наскоро в Стара Планина, когато трябваше да бъдем намерени от хижаря на х. Мазалат на има няма 15-20 мин от хижата в гъста мъгла, неприятен вятър и дъждовно време:

Задължително се оказва носенето на следните дреболии в планината, които са напълно безценни, но често се подценяват:

1. Ръчен часовник – подценява се, защото имаме разни електроники (телефон, GPS), обаче не трябва. В мъгла е много по-лесно да хвърлиш един бърз поглед към него, за да знаеш колко време си вървял в дадена посока и да имаш приблизителна представа колко си се отдалечил. Много по-бързо и лесно е с него, отколкото да вадиш телефона от джоба. Въобще се оказва, че с негова помощ придобиваш много по-ясна представа къде си. Най-добре да е даже върху дрехата и да не ти пука ако се счупи. Обикновено телефона или GPS ги държим по-прибрани на сухо и сигурно, но така не следим времето за преход, а когато се наложи вече е късно.

2. Найлон – голям, фабрично сгънат найлон тежи максимум 300гр и е по-малък от книжле, а е по-полезен от палатка. Винаги съм го знаел, но често подценявал. Към него, или в краен случай вместо него, Emergency Blanket Gold – Размери: 140х220 см. Тегло: 45 г. Осигурява защита от вода и вятър. Отразава почти 100% от телесната топлина. Достатъчно малък, за да се побере в джоба на якето. Разбира се тези неща не могат да заменят хубава палатка и спален чувал, но пък тежат многократно по-малко и пак ще свършат много работа, при това дори на билото.

3. Свирка – това поне винаги го нося и в случая беше много полезно.

4. Пиратки – да плашиш животни, но и да подаваш сигнал, но не е подходящо зимно време.

5. Компас – и това винаги съм знаел, че е безценно, но съм го подценявал, така и не нося. При тегло от 54 гр. и снабден с няколко скали, голяма лупа, удобен ремък и флуоресцираща светлина на стрелката това чудо просто помага. Дори и да имаш два GPS тази джаджа е задължителна, но трябва да се тренира с нея.

Съдържанието на раницата

В продължение на темата http://just-ski.blogspot.com/2010/01/blog-post_3687.html Пиша това по-скоро като един примерен списък, за да си припомни човек нещата преди да тръгне на път.  Този примерен check list надали ще ви влезе в употреба всичките неща едновременно, но може лесно да си припомните това онова, пък и съм дал множество алтернативи за всеки компонент. Практически това е списък с багаж при зимно ходене по било. Аз лично съм от хората, които обичат да си носят всичко и съм дълбоко несъгласен с мнения от сорта: „..за какво ми е тоя примус", „пикелът е излишен" и т.н.  Пак споменавам, че става въпрос за 2-3 дневен преход по билото на планината при наличие на сняг и лед, със спане в хижи или заслони, защото не съм изреждал никакъв инвентар за палатка и тн.  Предполага се носенето на комбинирани ски с колани (панти – ски за ходене) или снегоходки.

- средстава за защита от слънце - скиорски очила с оранжеви плаки (маска), Ледникови очила, Крем за лице с фактор поне 30, Помада за устни (с УВ защита), гланц за устни, кремче, крем за ръце;

- средства за първа помощ и аптечка (Лепенки Compeed, Марлена превръзка (директно върху раната се слага), Водоустойчив цитопласт, Марлена оплетка (wound dressing), но синтетична, прилича на кече, винилови ръкавици (хирургически), презервативи (Задължително - освен че може да се топи сняг в тях могат да служат и за турникет и за още много неща вклю. за носене на вода), Марля за компрес (затваряне на рана с натискане), Лейкопласт (5 m х 2.5 cm),  Бинт (4 m x 5 cm) (може и спортен), Безопасни игли, Пинцета с плосък кос връх, Дезинфекциращи кърпички (с кръвоспиращо действие), Широк цитопласт, аналгин, клемастин, урбазон;

- горни дрехи – за тях най-важното е да са топли и непромокаеми - Мембранен панталон за алпинизъм, Гети, Алпийски обувки с твьрда подметка, съвместими с котките, яке с мембрана /през баш зимата пухено/, Полар горнище (Софтшел яке), Мембранен дьждобран, Лека пухенка (без ръкави, ръкавици (трябва да имате допълнителен чифт ръкавици (освен основния), може и по-евтинки, тоест 2 чифта – алпийски и поларени - тънки ръкавици (плетени) (може да се комбинират като вътрешни на външни от кордура), дебелите алпийски ръкавици  да са с кожена или тефлонова длан, Химически грейки за ръце и крака (по 2 за всеки крайник)), шапки (поларени и вълнени 2), Маска (windstopper(терористична маска), кърпа за глава(памучна, по възможност с черепи), поларени панталони / клин (възможно е и тънък кариран памучен панталон, за в хижата, може вълнен клин 1 бр, краен вариант много добър анцунг - микрофибър с електростатична подплата(просто мрежичка, която залепва за кракът и като се движи човек го загрява допълнително)), гети, елек (много е удачно да имате вълнен елек, страшно практично, защото вълната топли, дори когато е мокра, може също поларено или пухено), лента за глава, вълна - не дебела, а лека. Всичко това е в раницата. Общо около 2-2,5 кг. тънка поларена блуза /или вълнена риза/;

– долни дрехи: чорапи (колкото прецените, но примерно един за ден - Дебели планинарски чорапи - 2 чифта, тьнки чорапи - 2 чифта), бельо (комплект термобельо, зимно, за резерва), фланелки, боксерки с по-дълги крачоли, за да не се протриват бедрата, термо тениски - 2, поларен елек, тензух(изсушава много добре, съхне за секунди), тук слагам и Чехли за в хижа (най-удачно е джапанки според мен, защото може да се къпеш, а и са леки, но не топлиат);

– средства за навигация и комуникация: Висотомер (наричан още алтиметър), Компас с карта на района (това е задължително, дори и да имате GPS), карата е хубаво да е топографска (топо-карта на района), по възможност в мащаб 1:25,000, Телефон с добре заредена батерия (който се държи ИЗКЛЮЧЕН, евентуално и резервен, помислете дали въпросния модел има добър обхват), GPS, резервни батерии за ел.устройствата (комплекти), радиостанция ("two way radios", "walkie-talkies", продават по магазините UNIDEN (2089, 1058, GMR2889-2CK ), Cobra (PR 590 WX), Motorola(T5720 или MR350R с най-големия обхват (до 35 мили)) Не е за подценяване ако имаш опция за обикновени батерии.  За предпочитане е да вземеш такава, която да работи с АА размер, а не с ААА (тънките от волт и половина), защото те са макс до 950-1000 mah, докато другите са три пъти по-мощни.  Li-Ion дават предимство единствено на много студено и че можеш да ги презареждаш по всяко време, докато метал-хидридните трябва да се изтощят напълно.  Важно е и теглото, защото така или иначе няма да ловиш космоса.  Ценно би било хендсфрии с кабел и бутон за обаждане.  Още нещо ПСС честотата е 146МХз);

– други – ВОДА, несесер за лична хигиена, Мех за вода 1.5-2 литра с изолиращ калъф и 2 химически грейки към него, термос, вода в пластмасова бутилка или чай в термус според маршрута 0,5-1 литър)

- храна: пакет бисквити, парче сланина, половин хляб, нескуик, нескафе, 100-200 мл. алкохол общо 1-1,5 кг. 2 шоколада (млечни, без пълнеж), Кофеинови ампули - 2 броя (Кофеиново-тауринова ампула),  сушени сливи, чай, какао, хляб с квас, сланина или суджук, мед, сухо мляко, мюсли (сам си го правя, по-удачно е), супички (аз не нося зашото са гадни);

-средства за лавинна безопасност - Лавинни уреди - Снежна лопата (Лопата за сняг), Лавинна сонда, Лавинен трансмитер (трансивър), евентуално тънко червено въже, 30м;

- средства за безопасност (екипировка за сигурност) - котки и пикел 2-2,5 кг., снегоходки (в зависимост от маршрута), щеки, карабинери (3), каска, въже (8 мм, поне 15 метра, с хидрофобна обработка), седалка с по 2 карабинера с винт или баёнет (широки) + 2 слинга (от най-дьлгите), осмица;

- Други задължителни принадлежности: сгъваемо ножче (евентуално може и нож Leatherman, но тежи), челник с 1 комплект резервни батерии, средство за палене на огън (огниво, кибрит, магнезиева запалка - http://vsichko-polezno.blogspot.com/2010/01/blog-post_16.html, запалка с фенерче), Съдийска свирка (ако раницата няма вградена в някоя от катарамите - задължително, за да подадете сигнал в мъгла или гора, викането не помага), екстриим, бивачно или още термо фолио (все едно и също) - прилича на това за готвене, ползва са за премръзнали хора за бивак, за много неща) пакетчета носни кърпички и тоалетна хартия;

- принадлежности за хранене - примус, нож с вилица и лъжица, канче

- ако ще се спи на заслони, без осигурена храна, всичко това + спален чувал (зимен), бивачни чорапи или боти, примус, гориво, шалте, храна и посуда за готвене. Ако ще се спи на палатка, всичко това + палатка.

- планинската застраховка!!!!!

- към това през зимата се добавя и оценка на лавинната опасност по маршрута;

Иначе казано: "Лятно време с абичка, зимно - с торбичка", но най-вече никога сам.

 

Милеви Скали

Ето един интересен еднодневен маршрут до х. Милеви скали в Западните Родопи от ждрелото на река Чепинска.  Това е едно наистина прекрасно място.

Най-приятния маршрут до връх Милеви скали и едноимената хижа обаче е откъм Юндола през вече разрушената хижа Кладова до върха, след което към хижа Равно боре и оттам към село Варвара.  Жалко, че отдавна мястото където бе под връх Черновец хижата Кладова вече е станало на нищо...

Значи, качвате се на теснолинейката от гара Септември в 9ч. - има удобни връзки и от Сф и от Пд, и пътувате до спирка Долене. Върхът се вижда от гарата на юг (на него има голям партизански паметник). Има маркирана пътека, но общо движението е на изток като се пресича далекопровод и после завива по южно ребро. На места е маркирано и с колове. В горната част маршрута е доста стръмен.  Имайте предвид, че на някой места е доста обрасло и трябва да се внимава повече да не се изпусне маркировката. По принцип е добре маркирана, като първата част от гара Долене до паметника се нуждае от подновяване, че се е изличила.

До върха се стига за около 3 часа бавно ходене. Горе има голям партизански паметник и военно комуникационно съоръжение. ВНИМАНИЕ! - в обекта има агресивни овчарки /по принцип са вътре, но може да има някоя излязла/ Маркировката продължава на изток. След 0.5-1 час се стига до разклон, като може да се продължи за х.Равно Боре или за гара Цепина. До Равно боре са около 2 часа. От там може де се спусне до спирка Марко Николов /Минерални бани/ за 1 час или да се продължи за с.Варвара за около 3 часа по много живописен път с гледки към Чепинска река и нейното дефиле. Във Варвара има открит минерален басейн, който работи целогодишно - такса 4 лв.

Ако се ходи с кола е удобно да се остави във Варвара и да се хване теснолинейката около 9.10ч.

Обратната теснолинейка е към 19.20ч. във Варвара и пак има удобни връзки за Сф. и Пд.

Справки www.bdz.bg

Комбинирано хранене по време на продължителен преход

Общото правило е, че енергията трябва да идва около 50-70% от въглехидрати и по 20-30% от белтъчини и мазнини. В зимната планина може да понаблегнеш на мазнините - примерно да ги увеличиш до 30-35%. Защото са адски калорични и леки. И гледай да ги ядеш предимно вечер ако ще бивакувате. Противно на разпространеното мнение, белтъци не ти трябват повече, отколкото всеки друг ден. Тялото има нужда от повече белтъци само при изграждане на допълнителна мускулна маса. По отношение на въглехидратите - гледай да са такива дето "горят" бавно - няма по-гадно от това да се намааш с шекерливи работи (медове, сладка) и да се юрнеш по баира. Изгарят за нула време, вдигаш яко инсулина (и пулса) и верно дават бууст, ама като изгорят ставаш труп. Според някои малтодекстрин му е майката - http://www.sponser.ch/g3.cms/s_page/79220/s_name/productdetail/s_level/10030/s_product/1005 Хем ти дава бавноразградими въглехидрати, хем ти дава и електролити, а това нещо можеш да го ползваш за закуска, да кажем с един-два сухара със сиренце (по-добре кашкавал). Сиренето има и мазнини, и протеини. За обяд - една чаша такова питие (с 50-ина грама прах, разтворен във вода) и един лек сандвич от сухари с малко пастърмица (повече сухари, ей, да не наблегнеш на пастърмата!) + малко сушени плодове (бананите са най-добри) за десерт. За вечеря - яко мазно! Сланинка, по-мазничък салам или луканка, пак със сухари + малко сушени банани за десерт.

Особено много са ми чудни хората които блъскат вафли като ходят продължително. Много важно да се приема целулоза - зеленчуци и плодове и бавноразградими бъглехидрати

Въглехидрати - сварен ориз, варено жито
Белтъчини - сварени пилешки гърди (не са толкова тежки и са безценни), яйца
Мазнини - СУРОВИ ядки, шарено месо, риба

Целият рацион на ден - около 700-800 грама.

1-2 вафли за екстремни ситуации и като направиш така че да ядеш 4-5 пъти по малко и работата спи.

Задължително ракия в малко пластмасово шишенце – 300-400 гр.

http://www.sportsdirect.com/powerbar-powergel-769065,че е тежко да се мъкне хляб и кашкавал

http://www.chainreactioncycles.com/Models.aspx?ModelID=20326

http://www.chainreactioncycles.com/Models.aspx?ModelID=3870

http://www.nutrim.bg/bg/products/category/bars/

http://www.ravediet.com/

+ 1 таблетка магнезий

мас, хляб и лютеничка, няколко консерви (за основно ядене веднъж през деня), луканка, филе 'Елена, саламче или пушено месо, пастърми,

мед,

орехи, бадеми, лешници, слънчоглед, нахут и т.н., но избягвайте фъстъците, сушени плодове, стафиди, фурми, смокини, кайсии и т.н

Шоколад, корнита, вафли или бисквити, мюсли,  сникерси, енергиини барове и гелове (желета) може да ти помогнат за възвръщане на силата при силна умора, но от личен опит знам,че ефекта е краткотраен (STARTER с кофеин и таурин), зърнени енергийни вафли (французите им викат barres cereales - нещо като пресовани мюсли),

ако имате примус,една-две супи и картофени пюрета (кофти са, но става, ИЗБЯГВАЙТЕ спагетите ако сте решили да хапвате готвеничко, с един приятел при -10 градуса изхабихме половин литър газ, за да сварим 2 порции), ризото,

витамини и соли,

сухари, солети,

домашно приготвени енергийни сладки /ок. 120- 150гр - с мед, стафиди, брашно, ядки, шоколад и др. /,

двоен сандвич /2 тънки филийки препречен хляб с масло, кашкавал и нарязано на филийки месце/,

80-100 гр.арабски кус-кус, 50 гр. зехтин, 50 гр. суджук, сушени зеленчуци и сол на вкус - всичкото това в гореща вода; чесън или червен лук (стига да не ви се налага да спите в помещение с още 20-30 или повече хора

грис - В 1 литътър вода се разтваря необходимото количество сухо мляко /и без него става де, ама по-вкусно/ Аз лично съм я готвил винаги с консерва "сгусшонка", което представлява концентрирано мляко със захар /консистенцията е като на мед/ И после в заврялото мляко се посипват 4-5 - 6 супени лъжици грис, като интензивно се бърка. Почти веднага е готово за консумация. С изтиването се сгъстява. Мисля, че не са за изхвърляне детските храни тип "бананова каша", но аз лично не се притеснявам от химията на картофеното пюре - става бързо само с топла вода.

Когато сте в палнината употребявайте възможно най-малко (а най-добре никак) кафе и алкохол, а също и всякакви енергийни напитки. Кафето и алохолът (дори и бирата!) са диуретици – водят до обезводняване. Продължителното ходене в палнината, особено през лятото води до големи загуби на течности. А след като сте се обезводнили, последното нещо, от което се нуждаете, е някакъв диуретик.

Как се стига до водопад "Скакля" край с. Заселе?

Стигаш на гара Бов (Искърското дефиле) с влака. Пътя от София до Бов е около 1,20мин.
От там до беседката под водопада се стига за 20мин по шосе. От беседката има два варианта.
1.Вляво нагоре през гората по стръмна пътека; или
2. вдясно малко покрай реката и след това през едно мостче, който е по - лек и панорамен и за около 30 мин те извежда точно в подножието на водопада. Оттам може да се продължи наоре по пътека, която те извежда на върха на платото за още 20 - 40мин

Норвегия Norway Norwegian

Норвегия е неописуемо място - природата, освен, че е красива, завладява и със своята дивота - цялата държава представлява една голяма планина с площ 400 хиляди квадратни километра (10 пъти колкото Швейцария), върху която са разпиляни едва 4.5 милиона човека, като над милион от тях са по южното крайбрежие около Осло. Останалото е пустош, дива и сурова, с непредсказуемо и влажно време.

Предполагам същият тип природа може да се види и в Аляска и Нова Зеландия, но за мен Норвегия има 2 предимства:
- в Европа е (тоест близко)
- въпреки рядкото население, инфраструктурата, там, където я има, е добра и добре организирана, което е в чудесна помощ за пътуващите. Единствената държава в света, където петро-мангизите не отиват на вятъра. 

Oбщо взето този сайт има най-пълна информация (норвежкият туристически съюз, или НТС, ако трябва да правим аналогия с БТС) 

http://www.turistforeningen.no/english/

На сайта ще намериш описани доста маршрути, има и за коли, и пешеходни, и ски-маршрути мисля че има. Всичко е разделено географски, по райони (всеки район е общо взето с размерите на България).


Също така тур.съюза продават хубави карти, имат покритие с мащаб 1:50,000 на цялата страна. Само изисква малко търсене да намериш района, който те интересува (защото са индексирани с номера на географски принцип като военните топографски карти, а не според местността). За най-известните места има и карти на местността, както има и за Рила и Пирин.

Имат интернет-магазин, но не съм сигурен дали доставят карти до България, щото нещо системата им изглежда пригодена за адреси само в Норвегия. Доставят обаче до Дания.

В Норвегия е диво - хижите са малко и на големи разстояния (има повече около "по-известните") туристически обекти.


Маркировка на практика НЯМА. Специално в сайта на тур. съюза ще видиш, че политиката им е да оставят минимални следи от човешко присъствие, което включва и маркировката. Отново, както и хижите, все пак маркировка има по по-известните турове.


Стоиш ли близо до пътя - всичко е супер цивилизовано и подредено. Излезеш ли на 500 метра от пътя, се чувстваш като първия човек на Земята.  ГПС е пожелатено пособие, но карта с компас и пълно разбиране на терена е абсолютно задължително за планината.
Не съм сигурен как стои въпросът със спасяването, но обхват в планината няма. Идват да те видят с хеликоптер, ако успееш да се обадиш.
Всъщност по пътя без ГПС е малко времегубещо за неопитен, а и като се завъртиш три пъти през едно и също място за плащане на път, после те е яд.


Цените - това е най-скъпата държава в Европа, бие дори Дания (но с малко). Но човек като дойде от България, остава втрещен от цените.  Същото е и с  глобите за превишената  -3 км/ч скорост, особено в ограничена зона. Където си е без знак, може да се кара дори с 80 км/ч, а май край Осло има и път за 100. Това е досадната част.


Покрай пътищата и селцата има много "бунгала" (hytter), които дават нощувки на доста поносими цени (комфортно бунгало за 4-5 човека струва 150-200 лева). Но общо взето под 50 лева на нощувка за сам човек няма никъде. При група от 4-5 човека и наемане на голямо бунгало, цената може да слезе до 40 лева, но не навсякъде, и в никакъв случай по-малко от това.

Палатки обаче можеш да опъваш където си поискаш, няма проблем. Има само тук и там знаци, че еди къде си не може да се паркират каравани - караваните са доста чест метод за придвижване през лятото. Но за палатки забрана не съм виждал. Където няма изрична забрана, е позволено. По принцип с палатките има правило, че  не трябва да те виждат от най-близката къща. Собственикът може да ти разреши да спиш по-близо, това е предвидено изключение от правилото. Хартии и боклуци са основание за солена глоба. Рядко се случва, но се помни много време.

Храната - в магазините е поносимо, 1.5 до 2 пъти по-скъпо от БГ. Ресторанти - скъпо е като цяло. Вечеря в непретенциозен ресторант - над 50 лева на човек. Пица - 20-30 лева.


Общественият транспорт може да осигури евентуално пътуване от летището до изходна точка на маршрут и после обратно до летището.  Но ако се разучи общественият транспорт, много планини се оказват леснодотъпни. Всичко върви с точност от секунди, на големите растояния и в планината до минута-две. Автобусите се ескортират от специална кола, ако закъснеят или пътя е лош - затварят за другите коли без полиция, линейки и снегорини и автобусът минава с превишена скорост за да може да вземе пътниците. Ако слезеш от планината навреме, и на спирката махнеш с ръка, шофьоръ спира да те вземе или да ти извика нов автобус при липса на място. Така прибирането и хващането на влакове и самолети става лесно за планиране и сигурно. Но цената е 50-130 лв.

Ако ще има повече придвижвания с транспорт (спане на различни места, посещение на различни райони), колата си е задължителна. Наемането на кола е относително скъпо, ако има вариант да се наеме от Швеция и да се върне обратно до Швеция, цената може да падне наполовина. Карането е ужасяващо бавно - малките пътища са навити като купа спагети, а главните пътища имат церберски ограничения на скоростта.


Времето - дъждовно и ветровито, много променливо. Относително "топло", имайки предвид географската ширина. Като вървиш от вътрешността към крайбрежието, времето става по-влажно, по-ветровито и по-топло.

Полярен експрес в България

Видеото е заснето на излизане от гара Горна Оряховица и преминаване над р.Янтра, на 20.12.2009г. от последния вагон.

Гара Копривщица - местността Въртопа - хижа Вежен

 Гара Копривщица - местността Въртопа - хижа Вежен (6,5 часа)

Северно от гара Копривщица по късия пролом на Кознишка река се навлиза в малко котловинно понижение, отделено от Златишко - Пирдопската котловина с нисък, слабо изразен праг, образуван от рида на върховете Малко и Голямо Гламе. В дъното, право на север, се вижда подбалканското шосе, а над него – внушителния процеп на Въртопа. През котловината се върви на север, покрай кошари и стопански сгради и се излиза на шосето при моста на Въртопска река. Източно от него започва маркирана пътека. С много серпантини тя се изкачва източно от теснините на реката. Достига се равна площадка в западната част на рида Остриката. От тук се разкрива главозамайващата бездна на Въртопските теснини. Продължава се по по-широка пътека през букова гора леко на изток, по дървено мостче се пресича Въртопска река и се достигат просторните Въртопски поляни. Преди да се достигне вековната букова гора, в ляво и на север се отделя пътека очертана със стълбова маркировка. Тя извежда на седловината между връх Пъпа и връх Вежен. От тук започва изкачването на връх Вежен, достигат се изворите на Заводска река, продължава се на северозапад, а след това на североизток и север, за да се заобиколят изворите на Заводна и през местността Касаджика и резерват Царичина се достига хижа Вежен.

Част от маршрута минава през резерват Царичина!

Частта от този маршрут, попадаща в резервата е следната: от седловината между връх Пъпа и връх Вежен започва изкачването на връх Вежен, достигат се изворите на Заводска река, продължава се на северозапад, а след това на североизток и север, за да се заобиколят изворите на Заводна и през местността Касаджика и резерват Царичина се достига хижа Вежен. При преминаването по този маршрут можете да се насладите на резерват Царичина, който е третият по големина старопланински резерват. Тук се опазват самоподдържащи се букови, буково-елови и особено ценните смърчово-мурови екосистеми, формиращи горната граница на гората. Тук е и единственият по-компактен масив от бяла мура в Средна Стара планина. Този дървесен вид се среща само на Балканския полуостров. В "Царичина" е най-северното му находище в света. Резерватът гарантира оцеляването на повече от 600 вида растения. Името на запомнящото се огненочервено омайниче, наричано в района "цариче", му приляга чудесно – веднъж преминал през омайните гори, човек ги съхранява в спомените и сърцето си завинаги!

Кицбюел и околните селца.

Кицбюел

В Кицбюел езонната карта е към 500 евро, което в сравнение с родните оферти си е направо супер, да не говорим, че за 570 евро получаваш достъп до 1100 км писти, но на мен и 170 км са ми достатъчни (за справка: http://www.allstarcard.at/). Въпросът е, че настаняването е по-скъпо там. Кицбюел има и негативна страна от гледна точка на руските мутри+олигарси, които са най-голямата част от туристите там.

А доколкото си спомням преди години властите в Кицбюел бяха забранили на руснаци да придобиват имоти там (май дори на жената на Лужков не разрешиха)

Заради състезанията от световната купа по ски, Кицбюел е един от най-популярните курорти в Австрия. Това в никакъв случай не значи,че е най-добрият. То всъщност там всички са добри,но разликите идват от цените на услугите.Иначе Кицбюел е мнооого е скъпо в сезона. То там си е скъпо и през лятото, просто е топ курорт.

Не бих казал,че ще похарчиш повече пари от почивка в Банско,но за да постигнеш това, нощувката няма как да бъде от типа: "Хотел на самата писта". Намираш малко хотелче или стая под наем (там има много) в съседното селце, и си готов. В най-лошия случай то ще е на 8-10 километра от пистите, което означава, че най удачния превоз е автомобила. Въобще в Астрия такива курорти има на всеки 15-20 километра и всички стават. Не бих казал, че от финансова гледна точка Кицбюел е добро решение.

В Кицбюел под 25 евро на човек в двойна стая в интернет не съм намерил. Говорим за "къща за гости", не за хотел. Дори хостелите са от 30 евро на човек нагоре. Най-евтиното, което намерих досега за един човек беше 25,8 евро на ден при минимум 30 нощувки, иначе 30 евро.

За договаряне на място имам предвид за по-дълъг престой, иначе ако отиваш за 5-6 дни е ясно, че ще трябва да се уреди нещо предварително.

Супермаркет - има един SPAR. купувахме на едро бира и хляб. Мезета - от БГ.
В Санкт Йохан има добър супермаркет за ски, раници и кънки.

Ски циркуса Заалбах-Леоганг-Хинтерглем.

Това е най-голямата ски зона в Австрия. С уникални и ежегодно подновявани съоръжения. Сравнително ниско е - най-високата точка е 2100м., но в сезона няма и сантиметър необработена писта. И то всеки ден. Например в Залфелден може да се наеме двустаен напълно обзаведен апартамент за около 350 евро на седмица. Това за четири души е добре. Ако са непритеснителни, могат и шест да спят. Автобусът до лифта е на 20 минути, а пътуването продължава 10-15. Ски картата важи за всички автобусни линии в региона, които свързват отделните писти и селища. Всичките разходи, включително пътуването с кола и обеди и вечери навън, са по-ниски отколкото седмица в Банско.
www.skicircus.at

На 15 км от Китцбюел - Хохкьосен . Ски пас 25 евра, след 11 часа има намаление, ама не помня колко.През май има фестивал на парапланеризма.

Край кабинковия лифт в Кьосен има къмпинг за каравани целогодишно. Северно от Кьосен - друг къмпинг. Има и един между Кьосен и Кицбюел.

Кирхберг, селце на 5 км западно от Кицбюел, където доста по-лесно ще се намери евтино спане, а и в баровете се пие на поносими цени (2,5 евро за бира). Ски зоната си е на практика същата като на Кицбюел, а и близостта до курорта е достатъчна, за да може човек да усети атмосферата и там. Лошото е, че ски бусовете спират към 7 вечерта, но в краен случай има таксита за около 10-12 евро.

Zillertal

Майерхофен е основният град в зоната, но около него има доста по-малки селца, където също може да се спи, а ски бусовете транспортират (ако не си с кола). Долината е огромна, за една седмица почти не сме повторили ски зона (не говоря за писта или склон), има всичко за всеки.

Спането - ние си бяхме наели един етаж от къща за 780 евро за седмица с капацитет 8 човека (бяхме по-малко, но пак не излезна скъпо). Намерих го през http://www.mayrhofen.at/, системата на сайта е много удобна - задаваш параметрите на това, което търсиш (време, бройка, цена) и потенциалните хазяи ти изпращат директно оферти по мейла.

Zillertal е едно от най-добрите места за ски в Австрия.

Друго място http://www.heiligenblut.at/

виж www.bergfex.at за снежна покривка, уебкамери и видео

Семчиново

3 защитени зони – езеро скали

Газифицирани

Ски

Еко

капацитет 120 места в един апартамент и стаи с по 2,3,4,5 и повече легла.

Всички стаи са с мивки и етажни санитарни възли и бани. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Разполага с ресторант, лавка и дискотек

Казват, че в този район се срещали единични представители на бряст, дървесен вид застрашен от изчезване в Европа, поради върлуването на някаква болест по представителите му. В този случай правилото, че нещата обикновено у нас идват с закъснение се проявява в положителен аспект.

ЕЗЕРОТО

Категория: Защитена местност

Местоположение: с. Семчиново, община: Септември, област: Пазарджик, с. Симеоновец, община: Септември, област: Пазарджик

Площ: 5.80 хектара

РИОСВ: Пазарджик ул. "Гурко" N3 ет.4 п.к.220

Документи на обявяване:ЗАПОВЕД No.РД403 от 03.04.2003

Цели на обявяване :

1. Опазване на характерен ландшафт.

ЛАТИН ДОЛ

Категория: Защитена местност

Местоположение: с. Семчиново, община: Септември, област: Пазарджик

Площ: 8.30 хектара

РИОСВ: Пазарджик ул. "Гурко" N3 ет.4 п.к.220

Документи на обявяване:ЗАПОВЕД No.РД409 от 03.04.2003

Цели на обявяване :

1. Опазване на характерен ландшафт.

МИЛЕВИ СКАЛИ

Категория: Защитена местност

Местоположение: с. Драгиново, община: Велинград, област: Пазарджик, с. Семчиново, община: Септември, област: Пазарджик, с. Симеоновец, община: Септември, област: Пазарджик

Площ: 115.10 хектара

РИОСВ: Пазарджик ул. "Гурко" N3 ет.4 п.к.220

Документи на обявяване:ЗАПОВЕД No.РД404 от 03.04.2003

Цели на обявяване :

1. Опазване на характерен ландшафт.

Парапланер

Археология В с. Семчиново и с. Варвара са открити останки от средновековните крепости, множество църкви и параклиси, метеорологичната станция, непосредствено под паметника на в. Милеви скали 1593 м. н.в.

-          Град Септември е сред малкото, които са на 100% газифицирани.

- Точно така. Газифициран е целият град, включително и оранжерията по пътя за село Ветрен, с което се променя самият начин на отглеждане на зеленчуци. Ние сме една от първите общини в страната, която направи проекти по Закона за енергийна ефективност и двете големи училища в града, едно училище в с.Семчиново, както и двете детски градини в Септември са газифицирани. Едната градина е изцало санирана, сменена е дограмата, инсталациите, всичко. Другите сме ги обновили частично-сменени са дограмите, инсталациите, котелните помещения. Всичко това е извършено чрез кредит, който беше гласуван от общинския съвет.

- В момента Министерството на финансите наложи изискване чрез постановление за общинските бюджети, което както и да се погледне си, е чист рекет - 10% от бюджета да се заделя за непредвидени обстоятелства?

- Благодаря ви за този въпрос, защото това е голям удар срещу общинските бюджети. Миналата година този остатъчен процент беще 7, сега вече е 10 %. Това е противоконституционно и противозаконно. В закона е казано, че трябва война или потоп да стане, точно така е записано - форсмажорни обстоятелства. А такива обстоятелства през 2006 не е имало. За нашата община става дума за около 250 хил. лева, което е сериозна сума.

Горско стопанство, "ТЕЛЕКАБЕЛ" АД, асфалтосмесителните инсталации в село Семчиново с оператор "Пътища"АД-Пазарджик и база Тополница  с оператор "Пътстрой"АД-Пазарджик.

В Малкобеловския карстов басейн, разположен в западното подножие на Родопите. Формирал се е подземен карстов поток, който в долната си част е напорен, а в горната - ненапорен. Подхранването на карстовите води се осъществява от валежи, паднали в разкритията и водосбора им, а дренирането - от извори. Повечето от изворите са разположени в северната и североизточната част на басейна. От ненапорната част са изворите Студената вода при с. Малко Белово с дебит около 20 l/s, западно от Симеоновец - 7-8 l/s, изворите при с. Семчиново и други. Част от карстовата вода се излива в алувиалните наслаги на терасата на р. Марица, която е е заблатена в тези участъци. По разлом от напорната част излиза термална вода с дебит 40-60 l/s и температура на водата 230С (извор "Топлата вода"). Сумарният естествен ресурс, определен на базата на дебитите на изворите, заедно с субтермалната вода възлиза на около 80 l/s, при приблизителен модул на подземен отток около 1.5 l/s.km2. Прогнозно-експлоатационните ресурси са по-ниски - около 55-60 l/s. От тях има данни за експлоатация на около 10 l/s. Не се взима предвид сезонното използване на извора "Топлата вода" за рекреационни цели - водата му се използва за пълнене на басейни. Тук не е оценено и количеството карстова вода постъпваща в терасата на р. Марица. То е включено в ресурсната оценка на поровите води на Горнотракийската низина.

http://www.1001line.com/snimki/galeria-imot.php?id=14

Не ме питайте дали съм гласувал или не. Всички гласувахме. За нас е добре, че един силен човек, и то кореняк, дойде на власт." Така бай Денко Стоянов коментира вота за известния бизнесмен Димитър Джамов в пазарджишкото село Семчиново. "Местните хора са горди и никога не са избирали слаб управник", продължава 65-годишният пенсионер. Освен това бай Денко е сигурен, че семчиновци, и то младите, ще се върнат от гурбет и ще разкрасят още повече родното място.

Родопското село е сгушено под западния склон на планината в рядко красива местност. Някога силни хора от партията, пак с корен оттук, са се постарали да има най-важните за едно населено място заведения, обществени сгради и инфраструктура. Всичко обаче е остаряло и е в рамките на соцреализма. Бай Денко веднага съобщава болката на хората. А тя е, че липсва канализация. "Срамота е село с такъв център, такова училище и читалище още да е на септични ями", подкрепят го и други местни хора. Канализацията е била една от целите на бившата вече кметица Маргарита Даскалова, но тя не е успяла да осъществи този проект. Сега всички са вперили поглед в Димитър Джамов. Бившият шампион по борба и бизнесмен отвя конкуренцията с повече от 90%. Той обаче е наясно с гордостта на местните хора и споделя пред "Стандарт", че управлението ще бъде изцяло в техните ръце.

Другата гордост на семчиновци е красивата природа наоколо и възможностите за селски туризъм. Една от атракциите е туристическият комплекс "Милеви скали", на 15 км навътре в Родопите. От едноименната местност до селото е час път пеша, но има и асфалтирано трасе за автомобилистите. Над местността е и самият връх Милеви скали с надморска височина 1589 метра. При хубаво време семчиновци показват на туристите великолепния изглед, който се открива към Тракия. Вече много чужденци, особено от Германия, познават мястото и идват тук през лятото. Сега с помощта на новия кмет и на местните първенци всички са сигурни, че този вид туризъм ще се разрасне. По-заможните хора вече имат кокетни вили, където от две-три лета посрещат десетки западни туристи.

"Проблемът ни още е, че не всички могат да си намерят работа", коментират хората на площада. Най-големият удар те са преживели, когато преди години затвори врати гигантът завод за стоманени тръби. В него работеха стотици и хиляди от селата в община Септември. Затова някои млади са предпочели чужбина, други развиват земеделие, а трети са по София и Пловдив. Хората ще се върнат - категоричен е бай Денко -  семчиновци разчитат на Джамов и затова в 3000-то село повечето са дали гласа си за него. "Нека да встъпя в длъжност, пък тогава ще видим", са първите думи на бизнесмена.

Санекс ООД е създадена през 1997 година в гр.Пловдив и оттогава се занимава с дейности в областта на телекомуникациите.В края на 2005 година фирмата получи разрешение за изграждане на комуникационно съоръжение на местността „Милеви скали" през което стана възможно изграждането на безжично трасе до Община Батак. Санекс ООД е регистрирана по общи лицензии 217 и 220

Каране на ски в чужбина

Кицбюел

В Кицбюел сезонната карта е към 500 евро, което е направо супер в сравнение с родните курорти.  За тези 570 евро получаваш достъп до 1100 км писти (за справка: http://www.allstarcard.at/). Проблемът е, че там настаняването е по-скъпо. Кицбюел има и негативна страна от гледна точка на руските мутри+олигарси, които са най-голямата част от туристите.  Дори властите там бяха забранили на руснаци да придобиват имоти (май дори на жената на Лужков не разрешиха).

Заради състезанията от световната купа по ски, Кицбюел е един от най-популярните курорти в Австрия и е много е скъпо в сезона. То там си е скъпо и през лятото, просто е топ курорт.

Може и да не похарчиш повече от почивка в Банско, но за да постигнеш това, нощувката няма как да бъде в хотел на пистата.  Трябва да намериш малко хотелче или стая под наем  в съседното селце (там има много). В най-лошия случай то ще е на 8-10 километра от пистите, което означава, че най удачния превоз е автомобила. Въобще в Астрия такива курорти има на всеки 15-20 километра и всички стават.

В Кицбюел под 25 евро на човек в двойна стая в интернет не съм виждал. Говорим за "къща за гости", не за хотел. Дори хостелите са от 30 евро на човек нагоре. Най-евтиното, което намерих досега за един човек беше 25,8 евро на ден при минимум 30 нощувки, иначе 30 евро.

Супермаркет - има един SPAR.

В Санкт Йохан има добър супермаркет за ски, раници и кънки.

Ски циркуса Заалбах-Леоганг-Хинтерглем.

Това е най-голямата ски зона в Австрия. С уникални и ежегодно подновявани съоръжения. Сравнително ниско е - най-високата точка е 2100м., но в сезона няма и сантиметър необработена писта. И то всеки ден. 

В Залфелден може да се наеме двустаен, напълно обзаведен апартамент за около 350 евро на седмица. Това е за четири души и е добре. Ако са непритеснителни, могат и шест да спят. Автобусът до лифта е на 20 минути, а пътуването продължава 10-15. Ски картата важи за всички автобусни линии в региона, които свързват отделните писти и селища. Всичките разходи, включително пътуването с кола и обеди и вечери навън, са по-ниски отколкото седмица в Банско.

www.skicircus.at

На 15 км от Китцбюел - Хохкьосен . Ски пас 25 евра, след 11 часа има намаление. През май има фестивал на парапланеризма.

Край кабинковия лифт в Кьосен има къмпинг за каравани целогодишно. Северно от Кьосен - друг къмпинг. Има и един между Кьосен и Кицбюел.

Кирхберг, селце на 5 км западно от Кицбюел, където доста по-лесно ще се намери евтино спане, а и в баровете се пие на поносими цени (2,5 евро за бира). Ски зоната си е на практика същата като на Кицбюел, а и близостта до курорта е достатъчна, за да може човек да усети атмосферата и там. Лошото е, че ски бусовете спират към 7 вечерта, но в краен случай има таксита за около 10-12 евро.

Zillertal

Майерхофен е основният град в зоната, но около него има доста по-малки селца, където също може да се спи, а ски бусовете транспортират (ако не си с кола). Долината е огромна, за една седмица почти може да не повториш ски зона (не говоря за писта или склон), има всичко за всеки.

Спането - един етаж от къща за 780 евро за седмица с капацитет 8 човека. Намерих го в  http://www.mayrhofen.at/, системата на сайта е много удобна - задаваш параметрите на това, което търсиш (време, бройка, цена) и потенциалните хазяи ти изпращат директно оферти по мейла.

Zillertal е едно от най-добрите места за ски в Австрия.

Друго място http://www.heiligenblut.at/

виж www.bergfex.at за снежна покривка, уебкамери и видео

Осогово

http://www.tribuki.com/
Има влек, който ми направи добро впечатление, тъй като е бърз и не спира, а и няма никаква опашка.

Персоналът е от много приятни хора.

Пътят от София е 104 км, спокойно каране. От Кюстендил нагоре пътят е в отлично състояние – нов асфалт, макар, че е с много завои и стръмен.

Свикналите с всякакви екстри и перфектна обработка няма да са доволни.

Други варианти:

На горе се стига с панти чак до връх Руен, с кратко прехождане на 2-3 места, но трябва да се ходи само по билото, защото Осоговската планина е една от най-лавиноопасните в България.