Какво е безценно в планината?

Ето какви са изводите от моя горчив опит наскоро в Стара Планина, когато трябваше да бъдем намерени от хижаря на х. Мазалат на има няма 15-20 мин от хижата в гъста мъгла, неприятен вятър и дъждовно време:

Задължително се оказва носенето на следните дреболии в планината, които са напълно безценни, но често се подценяват:

1. Ръчен часовник – подценява се, защото имаме разни електроники (телефон, GPS), обаче не трябва. В мъгла е много по-лесно да хвърлиш един бърз поглед към него, за да знаеш колко време си вървял в дадена посока и да имаш приблизителна представа колко си се отдалечил. Много по-бързо и лесно е с него, отколкото да вадиш телефона от джоба. Въобще се оказва, че с негова помощ придобиваш много по-ясна представа къде си. Най-добре да е даже върху дрехата и да не ти пука ако се счупи. Обикновено телефона или GPS ги държим по-прибрани на сухо и сигурно, но така не следим времето за преход, а когато се наложи вече е късно.

2. Найлон – голям, фабрично сгънат найлон тежи максимум 300гр и е по-малък от книжле, а е по-полезен от палатка. Винаги съм го знаел, но често подценявал. Към него, или в краен случай вместо него, Emergency Blanket Gold – Размери: 140х220 см. Тегло: 45 г. Осигурява защита от вода и вятър. Отразава почти 100% от телесната топлина. Достатъчно малък, за да се побере в джоба на якето. Разбира се тези неща не могат да заменят хубава палатка и спален чувал, но пък тежат многократно по-малко и пак ще свършат много работа, при това дори на билото.

3. Свирка – това поне винаги го нося и в случая беше много полезно.

4. Пиратки – да плашиш животни, но и да подаваш сигнал, но не е подходящо зимно време.

5. Компас – и това винаги съм знаел, че е безценно, но съм го подценявал, така и не нося. При тегло от 54 гр. и снабден с няколко скали, голяма лупа, удобен ремък и флуоресцираща светлина на стрелката това чудо просто помага. Дори и да имаш два GPS тази джаджа е задължителна, но трябва да се тренира с нея.

Милеви Скали

Ето един интересен еднодневен маршрут до х. Милеви скали в Западните Родопи от ждрелото на река Чепинска.  Това е едно наистина прекрасно място.

Най-приятния маршрут до връх Милеви скали и едноимената хижа обаче е откъм Юндола през вече разрушената хижа Кладова до върха, след което към хижа Равно боре и оттам към село Варвара.  Жалко, че отдавна мястото където бе под връх Черновец хижата Кладова вече е станало на нищо...

Значи, качвате се на теснолинейката от гара Септември в 9ч. - има удобни връзки и от Сф и от Пд, и пътувате до спирка Долене. Върхът се вижда от гарата на юг (на него има голям партизански паметник). Има маркирана пътека, но общо движението е на изток като се пресича далекопровод и после завива по южно ребро. На места е маркирано и с колове. В горната част маршрута е доста стръмен.  Имайте предвид, че на някой места е доста обрасло и трябва да се внимава повече да не се изпусне маркировката. По принцип е добре маркирана, като първата част от гара Долене до паметника се нуждае от подновяване, че се е изличила.

До върха се стига за около 3 часа бавно ходене. Горе има голям партизански паметник и военно комуникационно съоръжение. ВНИМАНИЕ! - в обекта има агресивни овчарки /по принцип са вътре, но може да има някоя излязла/ Маркировката продължава на изток. След 0.5-1 час се стига до разклон, като може да се продължи за х.Равно Боре или за гара Цепина. До Равно боре са около 2 часа. От там може де се спусне до спирка Марко Николов /Минерални бани/ за 1 час или да се продължи за с.Варвара за около 3 часа по много живописен път с гледки към Чепинска река и нейното дефиле. Във Варвара има открит минерален басейн, който работи целогодишно - такса 4 лв.

Ако се ходи с кола е удобно да се остави във Варвара и да се хване теснолинейката около 9.10ч.

Обратната теснолинейка е към 19.20ч. във Варвара и пак има удобни връзки за Сф. и Пд.

Справки www.bdz.bg

Комбинирано хранене по време на продължителен преход

Общото правило е, че енергията трябва да идва около 50-70% от въглехидрати и по 20-30% от белтъчини и мазнини. В зимната планина може да понаблегнеш на мазнините - примерно да ги увеличиш до 30-35%. Защото са адски калорични и леки. И гледай да ги ядеш предимно вечер ако ще бивакувате. Противно на разпространеното мнение, белтъци не ти трябват повече, отколкото всеки друг ден. Тялото има нужда от повече белтъци само при изграждане на допълнителна мускулна маса. По отношение на въглехидратите - гледай да са такива дето "горят" бавно - няма по-гадно от това да се намааш с шекерливи работи (медове, сладка) и да се юрнеш по баира. Изгарят за нула време, вдигаш яко инсулина (и пулса) и верно дават бууст, ама като изгорят ставаш труп. Според някои малтодекстрин му е майката - http://www.sponser.ch/g3.cms/s_page/79220/s_name/productdetail/s_level/10030/s_product/1005 Хем ти дава бавноразградими въглехидрати, хем ти дава и електролити, а това нещо можеш да го ползваш за закуска, да кажем с един-два сухара със сиренце (по-добре кашкавал). Сиренето има и мазнини, и протеини. За обяд - една чаша такова питие (с 50-ина грама прах, разтворен във вода) и един лек сандвич от сухари с малко пастърмица (повече сухари, ей, да не наблегнеш на пастърмата!) + малко сушени плодове (бананите са най-добри) за десерт. За вечеря - яко мазно! Сланинка, по-мазничък салам или луканка, пак със сухари + малко сушени банани за десерт.

Особено много са ми чудни хората които блъскат вафли като ходят продължително. Много важно да се приема целулоза - зеленчуци и плодове и бавноразградими бъглехидрати

Въглехидрати - сварен ориз, варено жито
Белтъчини - сварени пилешки гърди (не са толкова тежки и са безценни), яйца
Мазнини - СУРОВИ ядки, шарено месо, риба

Целият рацион на ден - около 700-800 грама.

1-2 вафли за екстремни ситуации и като направиш така че да ядеш 4-5 пъти по малко и работата спи.

Задължително ракия в малко пластмасово шишенце – 300-400 гр.

http://www.sportsdirect.com/powerbar-powergel-769065,че е тежко да се мъкне хляб и кашкавал

http://www.chainreactioncycles.com/Models.aspx?ModelID=20326

http://www.chainreactioncycles.com/Models.aspx?ModelID=3870

http://www.nutrim.bg/bg/products/category/bars/

http://www.ravediet.com/

+ 1 таблетка магнезий

мас, хляб и лютеничка, няколко консерви (за основно ядене веднъж през деня), луканка, филе 'Елена, саламче или пушено месо, пастърми,

мед,

орехи, бадеми, лешници, слънчоглед, нахут и т.н., но избягвайте фъстъците, сушени плодове, стафиди, фурми, смокини, кайсии и т.н

Шоколад, корнита, вафли или бисквити, мюсли,  сникерси, енергиини барове и гелове (желета) може да ти помогнат за възвръщане на силата при силна умора, но от личен опит знам,че ефекта е краткотраен (STARTER с кофеин и таурин), зърнени енергийни вафли (французите им викат barres cereales - нещо като пресовани мюсли),

ако имате примус,една-две супи и картофени пюрета (кофти са, но става, ИЗБЯГВАЙТЕ спагетите ако сте решили да хапвате готвеничко, с един приятел при -10 градуса изхабихме половин литър газ, за да сварим 2 порции), ризото,

витамини и соли,

сухари, солети,

домашно приготвени енергийни сладки /ок. 120- 150гр - с мед, стафиди, брашно, ядки, шоколад и др. /,

двоен сандвич /2 тънки филийки препречен хляб с масло, кашкавал и нарязано на филийки месце/,

80-100 гр.арабски кус-кус, 50 гр. зехтин, 50 гр. суджук, сушени зеленчуци и сол на вкус - всичкото това в гореща вода; чесън или червен лук (стига да не ви се налага да спите в помещение с още 20-30 или повече хора

грис - В 1 литътър вода се разтваря необходимото количество сухо мляко /и без него става де, ама по-вкусно/ Аз лично съм я готвил винаги с консерва "сгусшонка", което представлява концентрирано мляко със захар /консистенцията е като на мед/ И после в заврялото мляко се посипват 4-5 - 6 супени лъжици грис, като интензивно се бърка. Почти веднага е готово за консумация. С изтиването се сгъстява. Мисля, че не са за изхвърляне детските храни тип "бананова каша", но аз лично не се притеснявам от химията на картофеното пюре - става бързо само с топла вода.

Когато сте в палнината употребявайте възможно най-малко (а най-добре никак) кафе и алкохол, а също и всякакви енергийни напитки. Кафето и алохолът (дори и бирата!) са диуретици – водят до обезводняване. Продължителното ходене в палнината, особено през лятото води до големи загуби на течности. А след като сте се обезводнили, последното нещо, от което се нуждаете, е някакъв диуретик.

Как се стига до водопад "Скакля" край с. Заселе?

Стигаш на гара Бов (Искърското дефиле) с влака. Пътя от София до Бов е около 1,20мин.
От там до беседката под водопада се стига за 20мин по шосе. От беседката има два варианта.
1.Вляво нагоре през гората по стръмна пътека; или
2. вдясно малко покрай реката и след това през едно мостче, който е по - лек и панорамен и за около 30 мин те извежда точно в подножието на водопада. Оттам може да се продължи наоре по пътека, която те извежда на върха на платото за още 20 - 40мин

Зимно качване на Мусала от Боровец

От Боровец до почти самия връх - голяма част от красивата Мусаленска пътека е превърната в ски писта. Не знам какво удоволствие би ти направило да вървиш по ски писта в продължение на часове, но не се отказвай, за да направиш кеф на скиорите. Пътеката се намира лесно - при влизане от в Боровец от София, на голямото кръстовище завиваш надясно към Кабинковия лифт, подминаваш го и продължаваш към двореца Царска Бистрица, малко след като минеш входа на двореца (пада се вляво) от дясно на пътя има отклонение, има и туристическа маркировка. Там може да си оставиш и колата, другият вариант е да продължиш по пътя  и на километър от там има безплатен паркинг, точно след обратния завой при началната станция на седалковия лифт Ястребец, после се връшташ пеша.

До х. Мусала маршрутът е абсолютно безопасен (до колкото може в една зимна планина с изключение на един участък след трети Маркуджик), а ако времето е хубаво през Събота и Неделя съм убеден, че ще има поне още 100 души тръгнали да изкачват върха. Изобщо, ако си решил да избягаш от големия град и тълпите и улучиш хубаво време - съвсем няма да случиш с този поход. Но пък от друга страна при лошо време и известна неопитност не знам дали е съвсем удачно да се изкачва върха, но стигането ти до хижата (или това, което е останало от нея), където да пренощуваш мисля, че и при лошо време не би било голям проблем.

Ако ползваш лифта до горна станция на Ястребец и от там тръгнеш пешком, препоръчвам спускане веднага надолу преди Маркуджиците, като под влека трябва да има отделяне на пътеката вляво. В общи линии съветът ми е да хванеш в ляво под така наречената хижа Ястребец (две бунгала едно до друго). Минавал съм и по билото над горните станции на влековете, но това си е ски път и има доста хора.

Накратко, до х. Мусала проблеми не трябва да имаш никакви, освен ако не се отклониш от пътеката. Не забравяй, че след трети Маркуджик (това е последната писта) има лавинна опасност, така че стой задължително на пътеката с коловете.

От хижа Мусалата нагоре - консултирай се с хората в хижата, както и с метеорологичните условия. След нея се стига до заслон Леденото Езеро, а от там по метално въже опънато по един ръб и до самия връх. Не забравяй, че на самия връх не може да се спи - там е метерологична станция, не хижа.

Като маршрут - най-дълго е от Боровец до хижата, но в никакъв случай не е трудно. После по-сериозното изкачване е от Леденото езеро нагоре, но наличието на стоманени въжета по целия път го прави по лесно. Лавинната опасност по маршрута не е силно изявена, но никога не се знае, така че - повишено внимание. Времето за ходене - всеки различно, при добри метео условия за ден се стига спокойно от Боровец до заслон Ледено езеро. До х. Мусала тръгни сутринта в 9 и ще стигнеш по светло, ако всичко е наред. Направи си резервация в хижата, ако не искаш да спиш на пода.

Тръгни задължително с очила и топли дрехи и обувки, защото на върха ще бъде поне като -10, а вятърът и слънцето ще ти скапят очите. В общия случай там температурите дори май месец са отрицателни, така че зависи от конкретната снежна обстановка.

Ако навали късен дебел сняг април и после застудее и не го стопи в нормални срокове със сигурност в някои участъци ще ви трябват котки. Да не говорим, че там ходенето е билно и при гръмотевична буря няма къде да се скриете, а металното въже е опасно.

В планината се ходи според конкретните условия за мястото!!!

Допълнително те съветвам да не тръгваш сам, поне не и към върха.

Снегоходки по-скоро няма да ти са необходими, тъй като това там е магистрала и пъртината ти е вързана в кърпа.

Тук има някои интересни маршрути в района - http://www.bgmountains.bglink.net/musala.html

Гара Копривщица - местността Въртопа - хижа Вежен

 Гара Копривщица - местността Въртопа - хижа Вежен (6,5 часа)

Северно от гара Копривщица по късия пролом на Кознишка река се навлиза в малко котловинно понижение, отделено от Златишко - Пирдопската котловина с нисък, слабо изразен праг, образуван от рида на върховете Малко и Голямо Гламе. В дъното, право на север, се вижда подбалканското шосе, а над него – внушителния процеп на Въртопа. През котловината се върви на север, покрай кошари и стопански сгради и се излиза на шосето при моста на Въртопска река. Източно от него започва маркирана пътека. С много серпантини тя се изкачва източно от теснините на реката. Достига се равна площадка в западната част на рида Остриката. От тук се разкрива главозамайващата бездна на Въртопските теснини. Продължава се по по-широка пътека през букова гора леко на изток, по дървено мостче се пресича Въртопска река и се достигат просторните Въртопски поляни. Преди да се достигне вековната букова гора, в ляво и на север се отделя пътека очертана със стълбова маркировка. Тя извежда на седловината между връх Пъпа и връх Вежен. От тук започва изкачването на връх Вежен, достигат се изворите на Заводска река, продължава се на северозапад, а след това на североизток и север, за да се заобиколят изворите на Заводна и през местността Касаджика и резерват Царичина се достига хижа Вежен.

Част от маршрута минава през резерват Царичина!

Частта от този маршрут, попадаща в резервата е следната: от седловината между връх Пъпа и връх Вежен започва изкачването на връх Вежен, достигат се изворите на Заводска река, продължава се на северозапад, а след това на североизток и север, за да се заобиколят изворите на Заводна и през местността Касаджика и резерват Царичина се достига хижа Вежен. При преминаването по този маршрут можете да се насладите на резерват Царичина, който е третият по големина старопланински резерват. Тук се опазват самоподдържащи се букови, буково-елови и особено ценните смърчово-мурови екосистеми, формиращи горната граница на гората. Тук е и единственият по-компактен масив от бяла мура в Средна Стара планина. Този дървесен вид се среща само на Балканския полуостров. В "Царичина" е най-северното му находище в света. Резерватът гарантира оцеляването на повече от 600 вида растения. Името на запомнящото се огненочервено омайниче, наричано в района "цариче", му приляга чудесно – веднъж преминал през омайните гори, човек ги съхранява в спомените и сърцето си завинаги!

Кицбюел и околните селца.

Кицбюел

В Кицбюел езонната карта е към 500 евро, което в сравнение с родните оферти си е направо супер, да не говорим, че за 570 евро получаваш достъп до 1100 км писти, но на мен и 170 км са ми достатъчни (за справка: http://www.allstarcard.at/). Въпросът е, че настаняването е по-скъпо там. Кицбюел има и негативна страна от гледна точка на руските мутри+олигарси, които са най-голямата част от туристите там.

А доколкото си спомням преди години властите в Кицбюел бяха забранили на руснаци да придобиват имоти там (май дори на жената на Лужков не разрешиха)

Заради състезанията от световната купа по ски, Кицбюел е един от най-популярните курорти в Австрия. Това в никакъв случай не значи,че е най-добрият. То всъщност там всички са добри,но разликите идват от цените на услугите.Иначе Кицбюел е мнооого е скъпо в сезона. То там си е скъпо и през лятото, просто е топ курорт.

Не бих казал,че ще похарчиш повече пари от почивка в Банско,но за да постигнеш това, нощувката няма как да бъде от типа: "Хотел на самата писта". Намираш малко хотелче или стая под наем (там има много) в съседното селце, и си готов. В най-лошия случай то ще е на 8-10 километра от пистите, което означава, че най удачния превоз е автомобила. Въобще в Астрия такива курорти има на всеки 15-20 километра и всички стават. Не бих казал, че от финансова гледна точка Кицбюел е добро решение.

В Кицбюел под 25 евро на човек в двойна стая в интернет не съм намерил. Говорим за "къща за гости", не за хотел. Дори хостелите са от 30 евро на човек нагоре. Най-евтиното, което намерих досега за един човек беше 25,8 евро на ден при минимум 30 нощувки, иначе 30 евро.

За договаряне на място имам предвид за по-дълъг престой, иначе ако отиваш за 5-6 дни е ясно, че ще трябва да се уреди нещо предварително.

Супермаркет - има един SPAR. купувахме на едро бира и хляб. Мезета - от БГ.
В Санкт Йохан има добър супермаркет за ски, раници и кънки.

Ски циркуса Заалбах-Леоганг-Хинтерглем.

Това е най-голямата ски зона в Австрия. С уникални и ежегодно подновявани съоръжения. Сравнително ниско е - най-високата точка е 2100м., но в сезона няма и сантиметър необработена писта. И то всеки ден. Например в Залфелден може да се наеме двустаен напълно обзаведен апартамент за около 350 евро на седмица. Това за четири души е добре. Ако са непритеснителни, могат и шест да спят. Автобусът до лифта е на 20 минути, а пътуването продължава 10-15. Ски картата важи за всички автобусни линии в региона, които свързват отделните писти и селища. Всичките разходи, включително пътуването с кола и обеди и вечери навън, са по-ниски отколкото седмица в Банско.
www.skicircus.at

На 15 км от Китцбюел - Хохкьосен . Ски пас 25 евра, след 11 часа има намаление, ама не помня колко.През май има фестивал на парапланеризма.

Край кабинковия лифт в Кьосен има къмпинг за каравани целогодишно. Северно от Кьосен - друг къмпинг. Има и един между Кьосен и Кицбюел.

Кирхберг, селце на 5 км западно от Кицбюел, където доста по-лесно ще се намери евтино спане, а и в баровете се пие на поносими цени (2,5 евро за бира). Ски зоната си е на практика същата като на Кицбюел, а и близостта до курорта е достатъчна, за да може човек да усети атмосферата и там. Лошото е, че ски бусовете спират към 7 вечерта, но в краен случай има таксита за около 10-12 евро.

Zillertal

Майерхофен е основният град в зоната, но около него има доста по-малки селца, където също може да се спи, а ски бусовете транспортират (ако не си с кола). Долината е огромна, за една седмица почти не сме повторили ски зона (не говоря за писта или склон), има всичко за всеки.

Спането - ние си бяхме наели един етаж от къща за 780 евро за седмица с капацитет 8 човека (бяхме по-малко, но пак не излезна скъпо). Намерих го през http://www.mayrhofen.at/, системата на сайта е много удобна - задаваш параметрите на това, което търсиш (време, бройка, цена) и потенциалните хазяи ти изпращат директно оферти по мейла.

Zillertal е едно от най-добрите места за ски в Австрия.

Друго място http://www.heiligenblut.at/

виж www.bergfex.at за снежна покривка, уебкамери и видео