Узана - Web Cam

Милеви Скали

Ето един интересен еднодневен маршрут до х. Милеви скали в Западните Родопи от ждрелото на река Чепинска.  Това е едно наистина прекрасно място.

Най-приятния маршрут до връх Милеви скали и едноимената хижа обаче е откъм Юндола през вече разрушената хижа Кладова до върха, след което към хижа Равно боре и оттам към село Варвара.  Жалко, че отдавна мястото където бе под връх Черновец хижата Кладова вече е станало на нищо...

Значи, качвате се на теснолинейката от гара Септември в 9ч. - има удобни връзки и от Сф и от Пд, и пътувате до спирка Долене. Върхът се вижда от гарата на юг (на него има голям партизански паметник). Има маркирана пътека, но общо движението е на изток като се пресича далекопровод и после завива по южно ребро. На места е маркирано и с колове. В горната част маршрута е доста стръмен.  Имайте предвид, че на някой места е доста обрасло и трябва да се внимава повече да не се изпусне маркировката. По принцип е добре маркирана, като първата част от гара Долене до паметника се нуждае от подновяване, че се е изличила.

До върха се стига за около 3 часа бавно ходене. Горе има голям партизански паметник и военно комуникационно съоръжение. ВНИМАНИЕ! - в обекта има агресивни овчарки /по принцип са вътре, но може да има някоя излязла/ Маркировката продължава на изток. След 0.5-1 час се стига до разклон, като може да се продължи за х.Равно Боре или за гара Цепина. До Равно боре са около 2 часа. От там може де се спусне до спирка Марко Николов /Минерални бани/ за 1 час или да се продължи за с.Варвара за около 3 часа по много живописен път с гледки към Чепинска река и нейното дефиле. Във Варвара има открит минерален басейн, който работи целогодишно - такса 4 лв.

Ако се ходи с кола е удобно да се остави във Варвара и да се хване теснолинейката около 9.10ч.

Обратната теснолинейка е към 19.20ч. във Варвара и пак има удобни връзки за Сф. и Пд.

Справки www.bdz.bg

Що е то Хижа?

Много често възникват въпроси пряко или косвено свързани с дефиницията на понятието "хижа" -собственост, статут, начин на управление и стопанисване, условия на ползване.

Основното значение на думата носи в себе си най-вече смисъл за планинска локация на сграда. Първи са хижите на животновъдите в планините през лятото. В туризма, понятието влиза с появата на туристическото движение в началото на миналия век. Социализмът институционизира понятието и внася привкус на обществена собственост и обществено благо в него. Може да направя един аналог със санаториумите или почивните станции строени с държавни пари или пари на тогавашните данъкоплатци - нашите родители, а днес тези обекти, след неясни ликвидации и приватизации, минаха в части ръце, бяха просташко поосвежени и сега си плащаме по 100лв нощувката, за да се радваме на минералната вода или природата и удобствата, които навремето са били в полза на народа, но да оставим това настрана. Според уикипедия освен архитектурен вид, хижа означава планински обект с кафетерия и място за настаняване. В наши дни има пост социалистическо объркване - кое е хижа и кое не - хижата-общестено благо ли е или трябва да си плащаме сметката?

Понятието "хижа" означава "лека постройка". Има рибарски хижи, например. Като се каже "планинска хижа", обаче, се има предвид нещо доста различно. А именно, постройка в планината, служеща за подслон и изхранване на хора, намиращи се в планината с развлекателна и рекреационна цел. И подслонът, и храната, се заплащат. За разлика от биваците и заслоните, където подслонът не се заплаща (или се заплаща на доброволни начала) и храна не се осигурява. А и хижите, като цяло, предоставят по-комфортни условия за настаняване от биваците и заслоните. Важно е да се подчертае, че наличието на персонал (още повече пък - постоянен) съвсем не е задължително за една хижа - има хижи, които се посещават от собственика или упълномощен от него персонал само за поддръжка на хижата и доставка на продукти. Например - Gugihuete под Мьонх в Бернските Алпи.

"...ми няма звезди - то е хижа "

Ако е регистрирана като хижа официално и като получи категоризация, пак няма звезди... има еделвайси. Категориите са един, два и три еделвайса, като 90% от хижите в България влизат в категория един еделвайс, а нито една не влиза в три еделвайса (може би единствено новата на Мусала би могла), защото три еделвайса трябва всички стаи да са със собствени санитарни възли и прочие.

По закон туристическа хижа е самостоятелно място за настаняване за краткотрайно пребиваване на туристите; представлява масивна сграда в планината, в предпланински и морски райони, в природни и исторически местности, крайградски паркове и зони за отдих, архитектурно и функционално изградена, обзаведена и оборудвана за предлагане на основни и допълнителни туристически услуги.

Факт е, че законът е предпоставил отлика между хотел и хижа, но не е много ясно каква. Важното е, че от стопанска гледна точка законът не предполага никаква разлика. Никакви инструменти, чрез които чаят да е безплатен или супата да е 1,50, а не 3 лева. Напротив, даже данъчните изисквания са такива, че и безплатния подслон може да искат да обложат - при една проверка, като намерят повече хора в хижата, отколкото е декларирания капацитет, веднага обвиняват за укриване на приходи и не приемат по никакъв начин, че някой може да е пуснат да спи без пари, било то дори и на стол или на пода. По същия начин искат и за всяко заредено с фактура чайче да се покаже как е продадено и какъв данък е платен, а недай си боже при проверка да намерят продукти, които са заредени без фактура... При положение че при хотелите и хижите икономически нещата са поставени по един и същи начин като изисквания, като възможност за реализирането им са неравностойни. Така е в България, където на хижата се гледа като на място за купон и пиянство, а не като туристическа инфраструктура, която да привлича едни от най-платежоспособните туристи и то само с красотата на природата. По принцип се очаква на хижите да е по-евтино, но в същото време те са на по-недостъпни места и за разлика от хотелите не ги снабдяват дистрибутори в града, ами трябва сами да се снабдяват. Следователно - по високи разходи и по-висока себестойност на продукта, който накрая трябва да е по-евтин...

Но от друга страна една „истинска хижа” трябва да осигурява подслон в планината и нощувка на заблуден турист, като това не трябва да се отказва! Враждебното "Няма места" е абсолютно недопустимо. Трябва поне стол да ти предложат.

По отношение на това дали хижите са търговси начинания или не - зависи. Има хижи, които са изцяло частна собственост (например хижа FXB във Валезанските Алпи) и явно се печели от тях. Има хижи, които са на дотация от бюджетите на алпийските клубове, от които се стопанисват.

Истината за България е „безкомпромисна икономическа логика”, затова и много хижи не работят. БТС няма субсидията на ТОТО-то, на която е разчитала, а туристическите дружества са изпразнени и от хора ентусиасти, и от финанси, предприятията, пък собственици на подобни обекти нямат излишни социални фондове. Така продукцията на 1700 надморска височина и на 30 км от населено място и предвид капацитета на хижа- 20/30 човека и спорадичната заетост идва на много висока цена, а очакванията на хората са да е евтино. Това обаче е невъзможно и създава конфликт. А хижата си иска поддръжка - материали, труд и логистика. А на самарянство за такива неща не може да се разчита, те трябва да се плащат. Въпреки че хижа „Ехо” и „Вазов” демонстрира как това може и да се случва, отчасти.

Източниците на пари може да са два: приходите на туристическото дружество от други дейности (а не от самата хижата) и приходи от самата хижа. Така е в Швейцария. Цената на нощувка в хижите варира, но е около 1/3 от цената на нощувка в тризвезден хотел за нечленове на Швейцарския Алпийски Клуб и около 1/4 за членове. Говорим само за нощувката. Предлагат и полупансион (с вечеря и закуска). Ето цените в хижа Тешхюте: http://www.taeschhuette.ch/ За жалост сайтът е някаква JAVA и трябва да се кликне на Ubernachtungspreise, за да се видят цените. Предлага се баня с топла вода за по 5 франка на човек (около 6.50 лева). Тоалетните са вътрешни. Вечерята обикновено е месо на фурна със сос или някакво месно руло (пак със сос) и зеленчуци с макарони за гарнитура, десертът е някакъв компот или пастичка. Обикновено се сервира допълнително - всичко сготвено се изяжда, не остава за другия ден. На закуска - сирене, салам, сладко/мед, чай, кафе, хляб/ - почти като на „Рай”. Има лафка с бира, вино, сладкиши, вафли, шоколади и прочее. Хижата свети от чистота. Доставките са с хеликоптер. Една хижа има ежемесечни разходи в десетки хиляди левове за ток, фонд работна заплата, осигуровки, данъци и какво ли не, които туриста не забелязва, като дойде за един ден и си замине. Но в останалото време като стои празна, особено сега с това безснежие, хижата се движи уверено надолу по пързалката към фалита, и не може да си позволи да работи на по-близки до себестойността цени...

Казвам това просто за да подчертая, че в планината може да има достатъчен комфорт и чистота на съвсем достъпни цени, при това без никой да се прави на майка Тереза. Наистина, по хижите в Западна Европа има много висока посещаемост, но мисля, че в България посещаемостта съвсем не е критично ниска, а с подходящи мерки и правилни инвестиции в така наречения „алтернативен туризъм”, съвсем скоро ще трябва да си правим резервации за хижите. Затова си мисля, че ако туристическите дружества започнат да развиват и комерсиална дейността (например да поддържат коловете на зимната маркировка, или мрежата от пътеки в района, или да поставят и подновят предпазните парапети с нови стоманени въжета, като Via Ferreta  или http://www.viaferrata-bg.com/ ), възвращаемостта от хижите ще се увеличи до някаква разумна стойност, като наред с това се подобрят и условията там. Трябва да се назначат хижари, а не алкохолизирани добермани. И в хижите да се инвестира, а не от тях да се източват пари. Защото, както усещам, сега става точно така - правят се неясни концесии, разни полукриминални типове купуват хижи, кой пие, кой плаща - не е ясно.

Ски Копривки WebCam

Гара Копривщица - местността Въртопа - хижа Вежен

 Гара Копривщица - местността Въртопа - хижа Вежен (6,5 часа)

Северно от гара Копривщица по късия пролом на Кознишка река се навлиза в малко котловинно понижение, отделено от Златишко - Пирдопската котловина с нисък, слабо изразен праг, образуван от рида на върховете Малко и Голямо Гламе. В дъното, право на север, се вижда подбалканското шосе, а над него – внушителния процеп на Въртопа. През котловината се върви на север, покрай кошари и стопански сгради и се излиза на шосето при моста на Въртопска река. Източно от него започва маркирана пътека. С много серпантини тя се изкачва източно от теснините на реката. Достига се равна площадка в западната част на рида Остриката. От тук се разкрива главозамайващата бездна на Въртопските теснини. Продължава се по по-широка пътека през букова гора леко на изток, по дървено мостче се пресича Въртопска река и се достигат просторните Въртопски поляни. Преди да се достигне вековната букова гора, в ляво и на север се отделя пътека очертана със стълбова маркировка. Тя извежда на седловината между връх Пъпа и връх Вежен. От тук започва изкачването на връх Вежен, достигат се изворите на Заводска река, продължава се на северозапад, а след това на североизток и север, за да се заобиколят изворите на Заводна и през местността Касаджика и резерват Царичина се достига хижа Вежен.

Част от маршрута минава през резерват Царичина!

Частта от този маршрут, попадаща в резервата е следната: от седловината между връх Пъпа и връх Вежен започва изкачването на връх Вежен, достигат се изворите на Заводска река, продължава се на северозапад, а след това на североизток и север, за да се заобиколят изворите на Заводна и през местността Касаджика и резерват Царичина се достига хижа Вежен. При преминаването по този маршрут можете да се насладите на резерват Царичина, който е третият по големина старопланински резерват. Тук се опазват самоподдържащи се букови, буково-елови и особено ценните смърчово-мурови екосистеми, формиращи горната граница на гората. Тук е и единственият по-компактен масив от бяла мура в Средна Стара планина. Този дървесен вид се среща само на Балканския полуостров. В "Царичина" е най-северното му находище в света. Резерватът гарантира оцеляването на повече от 600 вида растения. Името на запомнящото се огненочервено омайниче, наричано в района "цариче", му приляга чудесно – веднъж преминал през омайните гори, човек ги съхранява в спомените и сърцето си завинаги!

Семчиново

3 защитени зони – езеро скали

Газифицирани

Ски

Еко

капацитет 120 места в един апартамент и стаи с по 2,3,4,5 и повече легла.

Всички стаи са с мивки и етажни санитарни възли и бани. Хижата е водоснабдена и електрифицирана, с централно отопление. Разполага с ресторант, лавка и дискотек

Казват, че в този район се срещали единични представители на бряст, дървесен вид застрашен от изчезване в Европа, поради върлуването на някаква болест по представителите му. В този случай правилото, че нещата обикновено у нас идват с закъснение се проявява в положителен аспект.

ЕЗЕРОТО

Категория: Защитена местност

Местоположение: с. Семчиново, община: Септември, област: Пазарджик, с. Симеоновец, община: Септември, област: Пазарджик

Площ: 5.80 хектара

РИОСВ: Пазарджик ул. "Гурко" N3 ет.4 п.к.220

Документи на обявяване:ЗАПОВЕД No.РД403 от 03.04.2003

Цели на обявяване :

1. Опазване на характерен ландшафт.

ЛАТИН ДОЛ

Категория: Защитена местност

Местоположение: с. Семчиново, община: Септември, област: Пазарджик

Площ: 8.30 хектара

РИОСВ: Пазарджик ул. "Гурко" N3 ет.4 п.к.220

Документи на обявяване:ЗАПОВЕД No.РД409 от 03.04.2003

Цели на обявяване :

1. Опазване на характерен ландшафт.

МИЛЕВИ СКАЛИ

Категория: Защитена местност

Местоположение: с. Драгиново, община: Велинград, област: Пазарджик, с. Семчиново, община: Септември, област: Пазарджик, с. Симеоновец, община: Септември, област: Пазарджик

Площ: 115.10 хектара

РИОСВ: Пазарджик ул. "Гурко" N3 ет.4 п.к.220

Документи на обявяване:ЗАПОВЕД No.РД404 от 03.04.2003

Цели на обявяване :

1. Опазване на характерен ландшафт.

Парапланер

Археология В с. Семчиново и с. Варвара са открити останки от средновековните крепости, множество църкви и параклиси, метеорологичната станция, непосредствено под паметника на в. Милеви скали 1593 м. н.в.

-          Град Септември е сред малкото, които са на 100% газифицирани.

- Точно така. Газифициран е целият град, включително и оранжерията по пътя за село Ветрен, с което се променя самият начин на отглеждане на зеленчуци. Ние сме една от първите общини в страната, която направи проекти по Закона за енергийна ефективност и двете големи училища в града, едно училище в с.Семчиново, както и двете детски градини в Септември са газифицирани. Едната градина е изцало санирана, сменена е дограмата, инсталациите, всичко. Другите сме ги обновили частично-сменени са дограмите, инсталациите, котелните помещения. Всичко това е извършено чрез кредит, който беше гласуван от общинския съвет.

- В момента Министерството на финансите наложи изискване чрез постановление за общинските бюджети, което както и да се погледне си, е чист рекет - 10% от бюджета да се заделя за непредвидени обстоятелства?

- Благодаря ви за този въпрос, защото това е голям удар срещу общинските бюджети. Миналата година този остатъчен процент беще 7, сега вече е 10 %. Това е противоконституционно и противозаконно. В закона е казано, че трябва война или потоп да стане, точно така е записано - форсмажорни обстоятелства. А такива обстоятелства през 2006 не е имало. За нашата община става дума за около 250 хил. лева, което е сериозна сума.

Горско стопанство, "ТЕЛЕКАБЕЛ" АД, асфалтосмесителните инсталации в село Семчиново с оператор "Пътища"АД-Пазарджик и база Тополница  с оператор "Пътстрой"АД-Пазарджик.

В Малкобеловския карстов басейн, разположен в западното подножие на Родопите. Формирал се е подземен карстов поток, който в долната си част е напорен, а в горната - ненапорен. Подхранването на карстовите води се осъществява от валежи, паднали в разкритията и водосбора им, а дренирането - от извори. Повечето от изворите са разположени в северната и североизточната част на басейна. От ненапорната част са изворите Студената вода при с. Малко Белово с дебит около 20 l/s, западно от Симеоновец - 7-8 l/s, изворите при с. Семчиново и други. Част от карстовата вода се излива в алувиалните наслаги на терасата на р. Марица, която е е заблатена в тези участъци. По разлом от напорната част излиза термална вода с дебит 40-60 l/s и температура на водата 230С (извор "Топлата вода"). Сумарният естествен ресурс, определен на базата на дебитите на изворите, заедно с субтермалната вода възлиза на около 80 l/s, при приблизителен модул на подземен отток около 1.5 l/s.km2. Прогнозно-експлоатационните ресурси са по-ниски - около 55-60 l/s. От тях има данни за експлоатация на около 10 l/s. Не се взима предвид сезонното използване на извора "Топлата вода" за рекреационни цели - водата му се използва за пълнене на басейни. Тук не е оценено и количеството карстова вода постъпваща в терасата на р. Марица. То е включено в ресурсната оценка на поровите води на Горнотракийската низина.

http://www.1001line.com/snimki/galeria-imot.php?id=14

Не ме питайте дали съм гласувал или не. Всички гласувахме. За нас е добре, че един силен човек, и то кореняк, дойде на власт." Така бай Денко Стоянов коментира вота за известния бизнесмен Димитър Джамов в пазарджишкото село Семчиново. "Местните хора са горди и никога не са избирали слаб управник", продължава 65-годишният пенсионер. Освен това бай Денко е сигурен, че семчиновци, и то младите, ще се върнат от гурбет и ще разкрасят още повече родното място.

Родопското село е сгушено под западния склон на планината в рядко красива местност. Някога силни хора от партията, пак с корен оттук, са се постарали да има най-важните за едно населено място заведения, обществени сгради и инфраструктура. Всичко обаче е остаряло и е в рамките на соцреализма. Бай Денко веднага съобщава болката на хората. А тя е, че липсва канализация. "Срамота е село с такъв център, такова училище и читалище още да е на септични ями", подкрепят го и други местни хора. Канализацията е била една от целите на бившата вече кметица Маргарита Даскалова, но тя не е успяла да осъществи този проект. Сега всички са вперили поглед в Димитър Джамов. Бившият шампион по борба и бизнесмен отвя конкуренцията с повече от 90%. Той обаче е наясно с гордостта на местните хора и споделя пред "Стандарт", че управлението ще бъде изцяло в техните ръце.

Другата гордост на семчиновци е красивата природа наоколо и възможностите за селски туризъм. Една от атракциите е туристическият комплекс "Милеви скали", на 15 км навътре в Родопите. От едноименната местност до селото е час път пеша, но има и асфалтирано трасе за автомобилистите. Над местността е и самият връх Милеви скали с надморска височина 1589 метра. При хубаво време семчиновци показват на туристите великолепния изглед, който се открива към Тракия. Вече много чужденци, особено от Германия, познават мястото и идват тук през лятото. Сега с помощта на новия кмет и на местните първенци всички са сигурни, че този вид туризъм ще се разрасне. По-заможните хора вече имат кокетни вили, където от две-три лета посрещат десетки западни туристи.

"Проблемът ни още е, че не всички могат да си намерят работа", коментират хората на площада. Най-големият удар те са преживели, когато преди години затвори врати гигантът завод за стоманени тръби. В него работеха стотици и хиляди от селата в община Септември. Затова някои млади са предпочели чужбина, други развиват земеделие, а трети са по София и Пловдив. Хората ще се върнат - категоричен е бай Денко -  семчиновци разчитат на Джамов и затова в 3000-то село повечето са дали гласа си за него. "Нека да встъпя в длъжност, пък тогава ще видим", са първите думи на бизнесмена.

Санекс ООД е създадена през 1997 година в гр.Пловдив и оттогава се занимава с дейности в областта на телекомуникациите.В края на 2005 година фирмата получи разрешение за изграждане на комуникационно съоръжение на местността „Милеви скали" през което стана възможно изграждането на безжично трасе до Община Батак. Санекс ООД е регистрирана по общи лицензии 217 и 220