Дековилки в България

Повече за Теснолинейките и Дековилките в България четете ТУК

Този тип теснолинейни железници носят името на инж. De Cauville и така са наречени междурелсията 450, 500 600 и 700мм. Навремето е имало над 500км дековилни линии в България. Ето списък с някои от линии с междурелсие 600мм, които след това са станали нормални:

Бургас - Поморие;

Радомир - Кулата;

Генерал Тодоров - Петрич;

Дупница - Бобовдол;

Каспичан - Крайна;

Раковски - Хасково;

Ямбол - Елхово (конска тяга);

Ружица - Каолиново.

Каспичан-Каолиново(Тодор Икономово) и за Ахтопол-Странджански кооперативен горски съюз

Рилската железница-Орлица, Песока,Велики лак, Радовица - Рилска Железница, а това би трябвало да е снимка от нея http://www.railwaymodeling.com/photogallery/ng/bdz400.60/loc467.JPG

Трънската железница - през Трънското ждрело - начална точка била днешната спирка Бело поле между Цариброд и Пирот (на линията Цариброд и Ниш), трасето от Цариброд нататък  било добре запазено, в една гара в момента има заведение.  Линията е тръгвала в южна посока през живописен каньон на река Ерма. Била с дължина около 32 км и е достигала до село Ракита,  където е имало въглищна мина. Преминавала е покрай Погановския манастир Св.Йоан Богослов. След закриване на рудника през 1963 г. линията е била демонтирана и по нейното трасе през 1981 г. е прокаран шосеен път до местния курорт Звоначки бани. Автомобилистите са много доволни от този път,защото е с минимални наклони – снимки - http://www.suvaplanina.com/kanjon_reke_jerme.htm

Понеже виждам, че статията се цитира във форума Български железници, където се дискутира Трънската железница, ще си позволя да отправя призив към участниците в тази тема да систематизират своята информация и да се напише една статия в Wikipedia, а маршрутът евентуално да се нанесе на Google Maps или Wikimapia.

Мина Бели Брег (бивша Болшевик) – най-старото използвано междурелсие за вътрешноминен релсов транспорт е било 500 мм. Това са били десетина колички, които са били използвани при извозване на земна маса в процеса на разкриване, бутани на ръце. В началото на 50-те години е доставена 11 вагонна влакова трофейна немска композиция с парен локомотив за 900 мм междурелсие, която е използвана пак с тази цел.

В Бургас има действаща дековилка в солниците, ама с дизелови локомотиви - http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT8940.JPG

http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT9106.JPG

http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT9526.JPG

Каспичан-Крайна - 600 мм линия, била е построена по време на Първата световна война от базирания в северозападна България щаб на Трета армия. След примирието с Румъния, отсечката(която според някои автори е била дълга цели 62км) е експлоатирана до 1964г., когато е демонтирана. Върху част от нейното трасе се правят проучвания за построяване на линия за нормално междурелсие. Икономическият възход на близкия град Нови Пазар тогава е оказал влияние върху решението за направлението на трасето. Линията е предадена за експлоатация на 4 юли 1967г. и е била дълга 6,250км.

Червен бряг-Оряхово – закрита 21 линия

Пазарждик-Варвара – закрита 17 линиия

Септември – Добринище – единствената действаща. Тръгва от Септември ( Саранбей) и от Пазарджик вторият закрит вече клон на теснолинейка. Междурелсовото разстояние е 760 мм. Тези два клона се събират в гара Варвара, оттам през Велинград, Аврамови колиби, Якоруда, Белица, Разлог и Банско стигат до Добринище.

Общата дължина на линиите надхвърля 800км, но те са откривани и закривани непрекъснато, така че експлоатираните в един момент линии достигат към 320км в разцвета на това междурелсие.