Кочериново-Рилски манастир – преместена е в Пловдив на младежкия хълм и от нея е направена детската железница. Локомотивът навремето седеше зад Манастира, под фурната. Това аз знам
Повече за Рилската Железница ТУК
Ето снимка http://www.railwaymodeling.com/photogallery/ng/bdz400.60/loc400.60a.JPG
Началната гара на теснолинейката с междурелсово разстояние 600 мм е била гара Кочериново през гр. Рила до Рилския манастир.
Проект за възстановяване на Рилската железница. През 2001 г. започват действия по реализиране на идея за възстановяване на съществувалата в миналото теснолинейна железница от Кочериново до Рилския манастир. По Закона за юридическите лица с нестопанска цел е регистрирано сдружение "Рилска железница" за възстановяване на железницата, което е предприело някои стъпки за обществено осведомяване и подкрепа на евентуални бъдещи действия в тази насока. В сдружението не участва Рилският манастир или негов официален представител. На Планиращия екип по разработване Плана за управление на ПП "Рилски манастир" до края на месец май 2003 г. не е бил предоставян официален подробен проект за възстановяване на теснолинейката между Кочериново и Рилския манастир за да бъде разгледан, обсъден и взет в предвид при планирането. Въпреки обществената дискусия по това предложение през март 2003 г., не беше направен опит да се ангажират отговорните институции отговарящи за опазването и управлението на Природния парк.
Съществуващият главен път за достъп към Природния парк и манастира преминава през участъци на стария насип на теснолинейния ж.п. път. Не е известно какъв ще бъде ефекта върху съществуващия асфалтов път при осъществяване на предложението, както и реално няма официално одобрен проект за ж.п. линията. Не са известни зони или режими произтичащи от строителство на ж.п. линията, които да оказват влияние върху Природния парк и които да бъдат оценени. В Плана за управление на ПП "Рилски манастир" не се предвижда възстановяването на теснолинейката Кочериново – Рилски манастир. В Плана за управление е включен Проект за проучване и оценка на възможностите за осигуряване на алтернативен транспорт в Парка. (Виж част IV; раздел 2 "Програми и проекти", 2.7.4).
http://www.snimka.bg/?album%3baid=215278%3bold=1 по обяснения на автора на снимките локомотивът (456-60) са го натоварили с един кран Зил върху камион на "Пътни строежи" - Краз и са го транспортирали в Рила. До тогава той стоял в "Пътни строежи " Дупница където са го ползвали като стационарен парен котел. В Рила, са го поставихме го зад хотела и са запалили една автомобилна гума в димната камера, за да изглежда че е под пара. При натоварването локомотивът е бил деформиран в ляво, защото не са знаели как да го закачат с въжетата на крана. Според същият човек, локомотив бил преместен в местността" Жабокрек", за да бъде откраднат. Той цитира и вестник "Струма", където имало инфо за какво били разменени частите на машината. Пак същият автор обяснява, че на една пък от снимките пише "Влак на мира " и "Сталин значи мир" и че този влак е бил управляван от Асен Тошев и Стоио Иванов. На тази снимка с вертикалния кадър се вижда скалата "Кръста" над град Рила. Забележете как бяха извозвани поклонниците за манастира. При липса на пътнически вагони ги товареха на открити товарни.
Там е бил огняр Вапцаров
През 1890 г. за първи път се устройват горите, собственост на Рилският манастир, по поръчка на горския инспектор в гр. Кюстендил – Йордан Митрев. Дотогава горите около манастира са били вековни, напълно естествени, като добиваните количества дървесина са били незначителни. Имало е само два водни чарка на Дяволска река и на р. Ломница.
Към края на ХІХ век землището на Рилската света Обител се е простирало върху 21935,6 ха от които 7456 ха са били гори. От тях 4530 ха, или 61% са били иглолистни, а 2926 ха, или 39% са били широколистни. Средната възраст на гората тогава е определена на 103 години (при 99 години понастоящем), 74% от общата площ на гората е била на възраст над 80 години, докато сега такива са 72% от горите. Средната пълнота е била 0,7 докато сега е 0,65. Запасът на 1 ха общо за цялата гора е бил изчислен на 397 м3/ха, като само за иглолистните гори той е бил 492 м3/ха. Такъв запас едва ли може да се регистрира на друго място в България сега. Средният годишен прираст през 1890 г. е бил 3,65 м3/ха.
В началото на 1892 г. силна буря поваля хиляди иглолистни дървета в почти цялата гора и особено в западната и югозападната част на парка. За добиването и обработката на тази дървесина само през 1894 и 1895 г. в района на манастира са построени още 17 нови чарка. Започва период на особено интензивна експлоатация на риломанастирските гори, продължил през почти до края на ХХ век. От 1902 г. до 1933 г. на територията се разполага известната Балабанова концесия. Започва изсичане на иглолистните дървета на почти цялата територия, като за сеч са разрешени всички дървета с диаметър над 30 см. За транспортиране на изсечения материал се предвиждало река Рилска чрез баражи да бъде направена плавателна до построената в с. Бараково дъскорезна фабрика. Транспортирането на иглолистния материал от сечищата до реките Рилска и Илийна е извършвано по спускове и плазове, правени в гънките на склоновете и по дерета чрез сухи и водни улеи. През 1921 г. започва да функционира тесноразмерна железопътна линия с основна цел транспортиране на дървесината до дъскорезната фабрика. Тази ж.п. линия замества изключително трудоемкото и опасно сплавяне на дървесината по Рилска река.
Ски комплекс "Добринище", който вкючва хижа "Гоце Делчев", в местността "Логовето" на 1412 м.н.в. и хижа "Безбог", разположена на брега на Безбожкото езеро на 2240 м.н.в. се намира в Пирин.
Цените на лифт картите на Безбог са относително ниски и подобни на тези от миналата година. Еднодневната карта за лифтовете над Добринище e 20 лв., a за децата е 15лв.
СКИ ЗОНА "ДОБРИНИЩЕ"
КАРТИ СКИ ЗОНА ПРЕЗ 2010/2011 г.
КАРТИ | ВЪЗРАСТНИ | ДЕЦА |
ЕДНОДНЕВНА | 20 ЛВ. | 15 ЛВ. |
ТРИДНЕВНА | 50 ЛВ. | 40 ЛВ. |
ШЕСТДНЕВНА | 90 ЛВ. | 70 ЛВ. |
ПОЛУДНЕВНА | 15 ЛВ. | 10 ЛВ. |
ИНФОРМАЦИЯ ЗА СКИ ЗОНА "ДОБРИНИЩЕ"
Ски зоната е с най-висока точка при хижа „Безбог" – 2240м. и най-ниска при хижа"Гоце Делчев" 1412м.
Включва два последователни лифта с обща дължина 3200 м., детски ски влекове, ски гардероб, ски училище.
Пистата е с дължина 5км., широка е 25-30 м. и с денивелация 826 м, предоставя възможност да изберете между „Тумбата" и „Стената", което определя и сложноста на спускането. Ако все още сте неуверени скиори идеално място за Вас е районът около хижа „Безбог' и разположения там ски влек, както и участъкът при начална станция на лифта. За по уврените подходящ е участъка „Тумбата" – от хижа „Безбог" до междинна станция, а опитни скиори ги очаква „Стената" – участък, отговарящ на категорията черна писта, с начало междинна станция и край при начална станция на лифта.
Любителите на умерените скорости могат да се насладят на живописно спускане по ски пътя, минаващ почти успоредно на „стената".
Повече за Теснолинейките и Дековилките в България четете ТУК
Този тип теснолинейни железници носят името на инж. De Cauville и така са наречени междурелсията 450, 500 600 и 700мм. Навремето е имало над 500км дековилни линии в България. Ето списък с някои от линии с междурелсие 600мм, които след това са станали нормални:
Бургас - Поморие;
Радомир - Кулата;
Генерал Тодоров - Петрич;
Дупница - Бобовдол;
Каспичан - Крайна;
Раковски - Хасково;
Ямбол - Елхово (конска тяга);
Ружица - Каолиново.
Каспичан-Каолиново(Тодор Икономово) и за Ахтопол-Странджански кооперативен горски съюз
Рилската железница-Орлица, Песока,Велики лак, Радовица - Рилска Железница, а това би трябвало да е снимка от нея http://www.railwaymodeling.com/photogallery/ng/bdz400.60/loc467.JPG
Трънската железница - през Трънското ждрело - начална точка била днешната спирка Бело поле между Цариброд и Пирот (на линията Цариброд и Ниш), трасето от Цариброд нататък било добре запазено, в една гара в момента има заведение. Линията е тръгвала в южна посока през живописен каньон на река Ерма. Била с дължина около 32 км и е достигала до село Ракита, където е имало въглищна мина. Преминавала е покрай Погановския манастир Св.Йоан Богослов. След закриване на рудника през 1963 г. линията е била демонтирана и по нейното трасе през 1981 г. е прокаран шосеен път до местния курорт Звоначки бани. Автомобилистите са много доволни от този път,защото е с минимални наклони – снимки - http://www.suvaplanina.com/kanjon_reke_jerme.htm
Понеже виждам, че статията се цитира във форума Български железници, където се дискутира Трънската железница, ще си позволя да отправя призив към участниците в тази тема да систематизират своята информация и да се напише една статия в Wikipedia, а маршрутът евентуално да се нанесе на Google Maps или Wikimapia.
Мина Бели Брег (бивша Болшевик) – най-старото използвано междурелсие за вътрешноминен релсов транспорт е било 500 мм. Това са били десетина колички, които са били използвани при извозване на земна маса в процеса на разкриване, бутани на ръце. В началото на 50-те години е доставена 11 вагонна влакова трофейна немска композиция с парен локомотив за 900 мм междурелсие, която е използвана пак с тази цел.
В Бургас има действаща дековилка в солниците, ама с дизелови локомотиви - http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT8940.JPG
http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT9106.JPG
http://www.railwaymodeling.com/gallery/albums/userpics/10008/normal_PICT9526.JPG
Каспичан-Крайна - 600 мм линия, била е построена по време на Първата световна война от базирания в северозападна България щаб на Трета армия. След примирието с Румъния, отсечката(която според някои автори е била дълга цели 62км) е експлоатирана до 1964г., когато е демонтирана. Върху част от нейното трасе се правят проучвания за построяване на линия за нормално междурелсие. Икономическият възход на близкия град Нови Пазар тогава е оказал влияние върху решението за направлението на трасето. Линията е предадена за експлоатация на 4 юли 1967г. и е била дълга 6,250км.
Червен бряг-Оряхово – закрита 21 линия
Пазарждик-Варвара – закрита 17 линиия
Септември – Добринище – единствената действаща. Тръгва от Септември ( Саранбей) и от Пазарджик вторият закрит вече клон на теснолинейка. Междурелсовото разстояние е 760 мм. Тези два клона се събират в гара Варвара, оттам през Велинград, Аврамови колиби, Якоруда, Белица, Разлог и Банско стигат до Добринище.
Общата дължина на линиите надхвърля 800км, но те са откривани и закривани непрекъснато, така че експлоатираните в един момент линии достигат към 320км в разцвета на това междурелсие.
Колко ще струват ски картите тази година? Кой български ски курорти обявиха цените и дали ще е скъпо да се карат ски през новия сезон? Отговорите само тук...
Бороспорт запазва цените на лифт картите от миналия сезон – eднодневната карта за всички лифтове от понеделник до петък e 55 лв., a в събота и неделя - 35 лв., пак за всички съоръжения.
Oстава специалната цена от 25 лв. за четириседалковия лифт Ястребец Експрес от понеделник до петък. Сезонната карта за туристи е 900 лв. - намалена драстично с 40 процента спрямо миналия сезон, а сезонната за деца и ученици е 650 лв.
За повече подробности натиснете ТУК.
Цените на ски картите на Пампорово остават на миналогодишните си нива като еднодневната карта е с цена 50лв. Информация за всички цени и пакетни услуги може да намерите ТУК
Цената на лифт картата за един ден на Банско е 45 лв., но вече има отделни цени за ски за студенти, ученици и деца.
Цялата информация за предстоящ сезон, цените на картите на Банско и билетите за кабинковия лифт можете да прочетете ТУК
На 18 декември 2010 г., от 18.00 ч. ще се състои официалното откриване на ски сезон 2010/2011 на Витоша. Мястото е плаца пред началната станция на лифт Витошко лале. Цени на лифт карти за лифтови съоръжения през Сезон 2010/2011 на Витоша
Цени на лифт карти за лифтови съоръжения през Сезон 2010/2011 на Безбог
Други
Ски-писти Рилски езера - цени на лифт-карти-сезон 2010-1011
ЦЕЛОДНЕВНИ КАРТИ
Деца до 12 г.-20.00 лв.
Възрастни-28.00 лв.
За информация за пътническа седалкова въжена линия "Рилски езера" може да се обаждате на телефона на касата на долна лифтова станция - 0884 163 479.
Ски-писти Кулиното-Цени на лифт-карти-сезон 2010-2011г.
ЦЕЛОДНЕВНИ КАРТИ
Деца до 12г.-15.00 лв.
Възрастни-20.00 лв.
Ски-писти Бодрост-Цени на лифт-карти-сезон 2010-2011г.
ЦЕЛОДНЕВНИ КАРТИ
Възрастни-29.00 лв.
Кабинков лифт:
1 ден 1/2 ден,след 13 часа
Възрастни-29 лв. 20 лв.
Учащи-25 лв. 18 лв.
Деца до 6 години-21 лв. 15 лв.
Възстановим депозит за картата-5лв.
Помагалски влек:
Възрастни-20 лв.
Учащи-20 лв.
Деца до 6 г.-15 лв.
Бейби влек:
За всички възрасти -8 лв.
Отстъпки:
-За организирани групи над 1 0 души
-За 2,3,5,7 -дневни карти
информация
ТЕЛ: +359 889 500421
Местоположение
27км от Благоевград, посока Парк "Бачиново"
Ски-писти Говедарци-Цени на лифт-карти-сезон 2010-2011 г.
ЦЕЛОДНЕВНИ КАРТИ
Деца до 12 г.- 10.00 лв.
Възрастни - 20.00 лв.
ПОЛУДНЕВНИ КАРТИ
Деца до 12 г. - 7.00 лв.
Възрастни - 10.00 лв.
тел. 0878664499 , 0897 525 363
ЕВГЕНИ ГЮНКИН
skipistagovedarci.hit.bgwww.facebook.com/SKI-PISTA-GOVEDARCI
Ски-писти Мальовица - Цени на лифт-карти
Цени на карти - сезон 2010-2011
ЦЕЛОДНЕВНИ КАРТИ
Деца до 12 г. - 15.00 лв.
Ученици над 12 г. - 20.00 лв.
Възрастни - 25.00 лв.
ПОЛУДНЕВНИ КАРТИ
Деца до 12 г. - 10.00 лв.
Ученици над 12 г. - 15.00 лв.
Възрастни - 15.00 лв.
07125/ 3000 088/ 5 553000 089/ 5 553000 087/ 8 553000 07125/ 2222
писта "Картола", до с. Момчиловци, Родопа планина
View с. Момчиловци - Спортен център Картола in a larger map
цени:
цяла ден: 12лв
половин ден: 8лв
работи: 10-17ч
Туристически информационен център, Читалище „Светлина", Телефон: +359 03023 2803 / +359 (0)878 417981
писти "Узана"
тел. +359 / 898 55 85 25
тел. +359 / 885 82 52 24 - дежурен
писта "Чумерна"
цени:
възрастни: 12лв
деца /3-10г./: 10лв
работи: 9.30-16.30ч
тел.0878/787274
0896/823943
0878/961626
писта "Даулите", Карандила, Сливен
044/672525
044/688889
писти "Бъзов дял" - х.Плевен
телефони за информация:
+359 889 233 325
писти "Бузлуджа"
04324/2198
моб.0882 289 599
0886 027 047
писта "Пършевица"
работи: четвъртък и петък до обяд, събота и неделя цял ден.
Телефони: 0878/ 103870 ; 0878/ 103874; 0898/ 789 200
Намира се в м.Каличина бара във Врачанска планина.
ски писта "Хижа Трещеник"
+359 887 52 32 42, +359 886 799 600
+359 2 959 33 35
